събота, 16 януари 2010 г.

Арабската кръв на Леонардо Да Винчи

Явният интерес, който Леонардо да Винчи проявявал към Изтока, винаги е предизвиквал недоумението и любопитството на историците. И наистина, защо му е трябвало на Леонардо да се запознава и да си кореспондира с източни учени, нима европейските мъдреци не му стигали? Защо по времето, когато турци-те били смятани за главните врагове на християните, той разработвал проект на моста през Босфора? Италианският историк Алесандро Везочи -директор на музея на Леонардо да Винчи в Тоскана, е уверен, че е открил причината за "източната страст" на художника...

НАРИЧАЛИ Я КАТЕРИНА

Оскъдните биографични източници ни съобщават, че бащата на Леонардо е бил дребен благородник и нотариус на име Сер Пиеро да Винчи. За жената, подарила на света ненадминатия гений, не е известно практически нищо. Историците, които не едно десетилетие изучават флорентинските архиви (а Леонардо да Винчи се е появил на бял свят именно в покрайнините на Флоренция), са открили само един запис за майката на художника и за обстоятелствата около раждането му. През 1457 година, изброявайки цялото семейство в данъчна записка, дядото на Леонардо кратко споменава: "Лионардо, 5 години, незаконородено дете на Сер Пиеро и Катери-на, която сега е омъжена за Ачатабрига ди Пиеро дел Вака да Винчи". На основата на този доремето направили извода, че майката на Леонардо била селянка, с чиято съдба се разпореждал нейният господар Сер Пиеро.

РОБИНЯ В ЗАМЯНА НА ДОМ

Но далеч не всички учени еднозначно приемат тази версия. Сред съмняващите се бил и Алесандро Везочи.

Той посветил няколко години от живота си на това, да изясни един-единствен факт: нямало никаква Катерина, свързана със Сер Пиеро, нито във Винчи, нито в съседните села. Единствената Катерина в живота на нотариуса била... младата робиня, която живеела в дома на неговия приятел - богатия банкер Вани ди Николоди Сер Вани.

За Флоренция от времето на Ренесанса да имаш в дома си роби и и Балканите било нещо обичайно. В средата на XV век те наброявали повече от 550 души, тоест всички богати семейства разполагали с роби. Момичетата били покръствани, след което им давали нови имена, при това най-често ги наричали Мария, Марта и Катерина. Най-вероятно майката на Да Винчи била сред тях.

Доказвайки своята гледна точка, Алесандро Везочи се опира на завещанието, оставено от богатия банкер. А през 1451 година Вани ди Никола починал, като назначил за изпълнител на завещанието си Сер Пиеро. Голяма част от състоянието си оставил на религиозния орден, робинята Катерина завещал на съпругата си Агнола, а къщата във Флоренция на улица "Гибелина" - на Сер Пиеро. Но Да Винчи не се преселила в наследения дом, като позволила на вдовицата на банкера да го обитава.

От какво била продиктувана тази внезапна благотворителност? Алесандро Везочи смята, че бащата на Леонардо и вдовицата чисто и просто сключили сделка: Агнола оставала да живее в къщата до смъртта си, а Сер Пиеро получава Катерина в свое разпореждане. Това се потвърждава и от обстоятелството, че скоро след смъртта на съпруга си Агнола си наела нова прислужница...

И така, Да Винчи сменил Катерина за къщата и през 1451 г. тя станала негова робиня. А на следващата година във Флоренция бил приет закон, който давал на робовладелците голяма власт над тяхната "жива собственост". И веднага след това Сер Пиеро омъжил Катерина за селянин на име Антонио дел Вака. Крепостният, който заради скандалджийския си характер бил наречен Ачатабрига, живеел в Сан Пантелео -на километър и половина от дома на Да Винчи. Интересното е, че вдигнали сватбата няколко месеца след като Катерина родила момче: на 15 април 1452 година на бял свят се появил Леонардо да Винчи.

По-късно, твърди Алесандро Везочи, Катерина родила на Пиеро дъщеря. И фактът, че момиченцето било наречено в чест на бащата на Леонардо, позволява да се предположи, че и нейният баща е бил Сер Пиеро да Винчи. С Антонио Катерина родила още пет деца, но никое от тях тя не обичала така силно като Леонардо. Цял живот между майката и сина имало много топли отношения -по време на честите си пътувания Леонардо й пишел писма, изпълнени с любов. Когато Катерина навършила 60 години, съпругът й починал и тя веднага се преместила в Милано, където тогава живеел Леонардо да Винчи. Там и умряла в ръцете на любимия си син.

ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ПРЪСТИ

Според Алесандро Везочи именно близкоизточният произход на майката обяснява влечението на Леонардо към Изтока. В жилите му течала арабска кръв, затова интересът му към всичко източно е повече от разбираем. Аргументирайки своята гледна точка, италианският историк привежда следния малко известен факт: Леонардо бил левичар и започвал да пише във всичките си тетрадки от последната страница - а това е доста разпространена практика сред евреите и арабите. Съществува впрочем и много по-сериозно доказателство за това, че Леонардо е бил наполовина арабин: именно този извод направили учените, които изследвали отпечатък от пръста на гениалния художник.

За съжаление, останките на Да Винчи, починал през 1519 година във френския град Амбоаз, се изгубили по време на религиозните войни, които бушували в Европа през XVI век. От великия живописец, инженер, математик, философ и натуралист не останало нищо.

Луиджи Капачо - професор по антропология от Университета в Чие-та, твърди, че е открил отпечатък от пръста на великия маестро: "Това е първото доказателство за реалността на съществуването на Леонардо".

Тласък в изследванията, напомнящи по-скоро работата на криминалисти, отколкото на историци, дали тетрадките и бележките на Леонардо, открити през 2002 година. Находка от подобен род сама по себе си е голям успех, но радостта на учените наистина не знаела граници, когато станало ясно, че старите страници пазят стотици отпечатъци от пръсти, сред които извън всякакви съмнения трябвало да има и отпечатъци на самия художник. И с помощта на спектрометрията Капачо и колегите му ги открили!

Но възникнал проблем: в повечето случаи пръстовите отпечатъци били частични и се състояли от половинката на левия палец. Левичарят Да Винчи ги оставял, прелиствайки страниците.

Учените обаче не се предавали. "Ние старателно огледахме "Портрет на дамата с хермелина" и стигнахме до извода, че авторът е нанасял с пръст заключителните щрихи на сянката която хвърля огърлицата", обяснява Луиджи Капачо. Това бил същият палец, чийто половин отпечатък открили в тетрадките на художника Резултат от къртовския труд станал пълният отпечатък на палеца на лявата ръка.

Отпечатъците от пръстите са уникални антропометрични характеристики на човека и не се променят с годините. Дерматоглификата - науката, изучаваща особеностите на отпечатъците, твърди, че съществува пряка връзка между пръстовите отпечатъци и емоционалността на човека. Що се отнася до отпечатъка на Леонардо да Винчи, то такава структура и намиращия се в центъра й характерен рисунък имат повече от 60 % от жителите на Близкия изток. Професор Капачо е уверен, че това позволява да се твърди, че в жилите на великия Леонардо е течала кръвта на левантиец, тоест той е бил син на робиня...

Проклятието на фараона или интригите на мафията

Преди 85 години експедиция, начело с английския археолог Хауьрд Картьр, разпечатала тайната врата към съкровищницата на фараона Тутанкамон. Това се превърна в най-голямото археологическо откритие на XX век.

Преди десет години обаче пресата гръмна със скандалната новина, че не е имало никакво откритие, а всички артефакти са изработени от съвременни египетски бижутери. Най-голямата афера на столетието била извършена под покровителството на египетското правителство с цел привличане на туристи в страната.

В полза на тази версия "разобличи-телите" предлагали мистичната история за проклятието на фараона. Да припомним, че нещастията започнали скоро след сензационното откриване на гробницата на Тутанкамон, като един след друг починали лорд Карнарвън - спонсор на експедицията, фотографът и лекарят, направил рентгеновите снимки на мумията на фараона, Артър Мейс, взел участие в отварянето на погребалната камера, съпругата на Карнарвън лейди Алмина и съпругата на Картър, както и секретарят му Ричард Бетел...

Разкопките завършили през 1929 г., а Картър починал през 1939-а, като бил последният жив от тридесетчленната си експедиция. Този факт станал главна улика на "разобличители-те", тъй като според тях Картър заедно с проправителствената египетска мафия планомерно ликвидирал всички участници, които знаели и не се съгласили да мълчат за фалшификацията.

Би ли могло това велико историческо откритие да се окаже криминално дело? Според доктора по изкуствознание от Санкт Петербург проф. Андрей Пунин тази версия е абсолютно несъстоятелна. Ако "хитрият и коварен" Картър е намислил да подправи находките, направени от злато, сребро, метеоритно желязо, слонова кост, инкрустирана с дърво, скъпоценни камъни, то на евентуалните нелегални бижутери не биха стигнали пет години работа. Но важно е и друго: никакви изкусни майстори не са в състотние да създадат нов пласт от великата култура. В погребалния арсенал на Тутанкамон има много нови за изкуството на XVIII династия на фараоните вещи, но те са органически свързани както с предишната епоха - на слънцепок-лонника Ехнатон, така и с последващата XIX династия.

Има и други аргументи. Известно е, че в отварянето на предната и на погребалната зала в гробницата на Тутанкамон са участвали журналист от английския "Таймс", радио- и фото-кореспонденти, кинохроникьори, цяла свита хроникьори, текстолози, химици, лаборанти... Следователно мафията би трябвало да ликвидира всички тези хора.

Половин век след експедицията на Карнарвън и Картър мълвата за отмъщението на безсмъртния цар на Египет отново запълнила сензационните рубрики на пресата.

През 1972 г. съкровищата от гробницата на Тутанкамон били изложени в Лондон. Пилотът и бордовият инженер на военния самолет, превозващ музейните ценности от Египет, починали от сърдечен удар. Пострадали и други членове на екипажа: един си счупил крака, на друг му изгоряла къщата, единствената намираща се на борда жена се разболяла тежко и се развела с мъжа си...

Лейтенантът от полицията от Сан Франциско Джордж Лебраш охранявал експозицията със съкровищата на Тутанкамон на изложба в САЩ, която се провела през 1978 година. Постът на Лебраш бил точно срещу златната маска на египетския цар. След година полицаят бил поразен от паралич. А след още няколко години Лебраш подал иск в съда в Сан Франциско за възмездяване на нанесените му щети. Той твърдял, че причината за неговото заболяване и загуба на трудоспособността му е проклятието на фараона...

КОТКА

Животните са свързани с невидими нишки със своите господари. Те тънко чувстват какво става в дълбините на вашата душа, на нивото на подсъзнанието. Ето защо, когато се колебаете при вземането на решение, котката може да ви помогне да направите правилния избор.

Направете от хартия няколко големи кръга - според броя на възможните варианти на вашето поведение (желателно е да не са повече от четири). На всеки кръг направете белег, съответстващ на даден вариант. Преди вашият любимец да влезе в стаята, поставете в центъра на всеки кръг по парче различна храна, която той обича. Разположете кръговете на пода на приблизително еднакво разстояние от мястото, където котката обича да си почива, както и от мястото, където обикновено се храни.

Отворете вратата. Вашият питомец може да се насочи направо към един от кръговете на пода и да изяде оставеното там лакомство, а може и да се разходи из стаята, заобикаляйки кръговете един след друг, докато направи своя избор.

Ако животното веднага се насочи към един от кръговете, смятайте, че вашият проблем вече е фактически разрешен.

Ако котката не може да реши кое угощение да предпочете, това може да означава, че всеки вариант има своите "за" и "против".

Ако вашият любимец се приближи до един от кръговете, а след това изведнъж бързо отиде при друг кръг, това трябва да се разбира по следния начин: първият избор ще изглежда по-привлекателен, но реализацията на замисленото може да отнеме доста време. Затова, ако бързате, е по-добре да изберете втория вариант, посочен от животното.

Котката също може да остави лакомството недокоснато или да го изяде наполовина. Това е знак, че този вариант на поведение изисква повишено внимание.

Ако изведнъж се окаже, че вашият любимец не бърза да хапне нито едно от предложените угощения, значи нито едно от вашите решения не е вярно.

След изпълнение на процедурите по предсказанието не забравяйте да погалите вашия питомец и да му благодарите за "съвета".

събота, 9 януари 2010 г.

Музей на саудитски гражданин

Памет и въображение плува в морето на историята и шнорхел с величието на неговите мисли. Не епросто хоби или да положи усилия само, но е запазване на наследство на страната За да се се възползват бъдещите поколения. Хюсеин Али ал-Халифа около къщата, където е почти един музей не е без ъгъл на ъглите на артефакти са натрупани с антични предмети и над хиляда разнообразни парчета, събрани над десет години. Но как да се събере и съдържанието на музея броя на редките и старинни ръкописи и модел автомобил, закупени 64 Историята на музея, която започна в строителството и проектирането на площ от 200 кв. м.




















петък, 8 януари 2010 г.

любовта

Жените харесват мъжа, защото е силен, но го обичат заради неговата слабост!




Любовта е максималистка – иска всичко или нищо.
Анри Бордо




Любовта е обмяна на две фантазии, допир на две кожи.
Щамфор





Любовта е очарователната лампа на Аладин, създадена в приказките от хиляда и една нощ.
Моклер




Любовта е пролет, но цяла година.
Александър Дюма- син




Любовта е първоизточник на безкрайния свят и негов властелин.
Кнут Хамсун





Любовта е усилието, което мъжът прави, за да се задоволи само с една жена.
Пол Жерарди





Любовта е като морбили: колкото по-късно идва, толкова е по-опасна.
Д. …




В любовта е като в риболова – с една мрежа не можеш да ловиш всички видове риба.
В.Стиш





Времето е твърде бавно за тези, които чакат…минава твърде бързо за тези, които се страхуват…Времето е твърде дълго за тези, които страдат… и твърде късо за тези, които празнуват…Но за тези които обичат времето е вечност.
Хенри Ван Дайк





Всеки ден те обичам повече от вчера и по-малко от утре.
неизвестен автор





Аз не обичам нищо, което не ми обещава мъки.
Овидий





Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.“



По-добре да си обичал и да си загубил,отколкото никога да не си обичал“



Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.“



Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно,… откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея



“Любовта е поезията и слънцето на живота.” Белински



Да обичаш, когато те обичат е човешко! Да мразиш, когато те обичат е жестоко! Да обичаш, когато те мразят е Велико!“






Единствената любов,която остава от така наречената „сексуална любов“,е любовта,която е преживяла всичко:разочарования,падения,предателства,която е приела тъжния факт,че накрая не остава никакво друго желание,освен желанието да имаш някого до себе си.



Не гледай очите-те лъжат!
Не гледай косите-те побеляват!
Не гледай лицето-то остарява!
Гледай в сърцето-само то обича и не забравя!!!





„… животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов!…“

Дж.Х.Джубран





Бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш!“



Любовта е историята на женският живот и епизод в живота на мъжа.
Ж. П. Рихтер





Никой мъж не си признава, че всичко което прави, го прави не за себе си, а за да покори любимата жена!



Любовта не може да се скрие, а когато изчезне, това още по-малко може да се скрие!




„Преди да се влюбим със сърцето си, вече обичаме с въображението си.”
Луиз Колет

Най-страннaтa любовна история в снимки


Една от най-силните етапи на любовта в живота на човека
Такива като Ромео и Жулиета "и други любители
Половината от една жена ..
Не се изненадвайте, не се изненадвайте, това е Бог Всемогъщи изложени на живите от мъртвите и изважда от мъртвите на живите















Последователи