събота, 16 януари 2010 г.

Арабската кръв на Леонардо Да Винчи

Явният интерес, който Леонардо да Винчи проявявал към Изтока, винаги е предизвиквал недоумението и любопитството на историците. И наистина, защо му е трябвало на Леонардо да се запознава и да си кореспондира с източни учени, нима европейските мъдреци не му стигали? Защо по времето, когато турци-те били смятани за главните врагове на християните, той разработвал проект на моста през Босфора? Италианският историк Алесандро Везочи -директор на музея на Леонардо да Винчи в Тоскана, е уверен, че е открил причината за "източната страст" на художника...

НАРИЧАЛИ Я КАТЕРИНА

Оскъдните биографични източници ни съобщават, че бащата на Леонардо е бил дребен благородник и нотариус на име Сер Пиеро да Винчи. За жената, подарила на света ненадминатия гений, не е известно практически нищо. Историците, които не едно десетилетие изучават флорентинските архиви (а Леонардо да Винчи се е появил на бял свят именно в покрайнините на Флоренция), са открили само един запис за майката на художника и за обстоятелствата около раждането му. През 1457 година, изброявайки цялото семейство в данъчна записка, дядото на Леонардо кратко споменава: "Лионардо, 5 години, незаконородено дете на Сер Пиеро и Катери-на, която сега е омъжена за Ачатабрига ди Пиеро дел Вака да Винчи". На основата на този доремето направили извода, че майката на Леонардо била селянка, с чиято съдба се разпореждал нейният господар Сер Пиеро.

РОБИНЯ В ЗАМЯНА НА ДОМ

Но далеч не всички учени еднозначно приемат тази версия. Сред съмняващите се бил и Алесандро Везочи.

Той посветил няколко години от живота си на това, да изясни един-единствен факт: нямало никаква Катерина, свързана със Сер Пиеро, нито във Винчи, нито в съседните села. Единствената Катерина в живота на нотариуса била... младата робиня, която живеела в дома на неговия приятел - богатия банкер Вани ди Николоди Сер Вани.

За Флоренция от времето на Ренесанса да имаш в дома си роби и и Балканите било нещо обичайно. В средата на XV век те наброявали повече от 550 души, тоест всички богати семейства разполагали с роби. Момичетата били покръствани, след което им давали нови имена, при това най-често ги наричали Мария, Марта и Катерина. Най-вероятно майката на Да Винчи била сред тях.

Доказвайки своята гледна точка, Алесандро Везочи се опира на завещанието, оставено от богатия банкер. А през 1451 година Вани ди Никола починал, като назначил за изпълнител на завещанието си Сер Пиеро. Голяма част от състоянието си оставил на религиозния орден, робинята Катерина завещал на съпругата си Агнола, а къщата във Флоренция на улица "Гибелина" - на Сер Пиеро. Но Да Винчи не се преселила в наследения дом, като позволила на вдовицата на банкера да го обитава.

От какво била продиктувана тази внезапна благотворителност? Алесандро Везочи смята, че бащата на Леонардо и вдовицата чисто и просто сключили сделка: Агнола оставала да живее в къщата до смъртта си, а Сер Пиеро получава Катерина в свое разпореждане. Това се потвърждава и от обстоятелството, че скоро след смъртта на съпруга си Агнола си наела нова прислужница...

И така, Да Винчи сменил Катерина за къщата и през 1451 г. тя станала негова робиня. А на следващата година във Флоренция бил приет закон, който давал на робовладелците голяма власт над тяхната "жива собственост". И веднага след това Сер Пиеро омъжил Катерина за селянин на име Антонио дел Вака. Крепостният, който заради скандалджийския си характер бил наречен Ачатабрига, живеел в Сан Пантелео -на километър и половина от дома на Да Винчи. Интересното е, че вдигнали сватбата няколко месеца след като Катерина родила момче: на 15 април 1452 година на бял свят се появил Леонардо да Винчи.

По-късно, твърди Алесандро Везочи, Катерина родила на Пиеро дъщеря. И фактът, че момиченцето било наречено в чест на бащата на Леонардо, позволява да се предположи, че и нейният баща е бил Сер Пиеро да Винчи. С Антонио Катерина родила още пет деца, но никое от тях тя не обичала така силно като Леонардо. Цял живот между майката и сина имало много топли отношения -по време на честите си пътувания Леонардо й пишел писма, изпълнени с любов. Когато Катерина навършила 60 години, съпругът й починал и тя веднага се преместила в Милано, където тогава живеел Леонардо да Винчи. Там и умряла в ръцете на любимия си син.

ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ПРЪСТИ

Според Алесандро Везочи именно близкоизточният произход на майката обяснява влечението на Леонардо към Изтока. В жилите му течала арабска кръв, затова интересът му към всичко източно е повече от разбираем. Аргументирайки своята гледна точка, италианският историк привежда следния малко известен факт: Леонардо бил левичар и започвал да пише във всичките си тетрадки от последната страница - а това е доста разпространена практика сред евреите и арабите. Съществува впрочем и много по-сериозно доказателство за това, че Леонардо е бил наполовина арабин: именно този извод направили учените, които изследвали отпечатък от пръста на гениалния художник.

За съжаление, останките на Да Винчи, починал през 1519 година във френския град Амбоаз, се изгубили по време на религиозните войни, които бушували в Европа през XVI век. От великия живописец, инженер, математик, философ и натуралист не останало нищо.

Луиджи Капачо - професор по антропология от Университета в Чие-та, твърди, че е открил отпечатък от пръста на великия маестро: "Това е първото доказателство за реалността на съществуването на Леонардо".

Тласък в изследванията, напомнящи по-скоро работата на криминалисти, отколкото на историци, дали тетрадките и бележките на Леонардо, открити през 2002 година. Находка от подобен род сама по себе си е голям успех, но радостта на учените наистина не знаела граници, когато станало ясно, че старите страници пазят стотици отпечатъци от пръсти, сред които извън всякакви съмнения трябвало да има и отпечатъци на самия художник. И с помощта на спектрометрията Капачо и колегите му ги открили!

Но възникнал проблем: в повечето случаи пръстовите отпечатъци били частични и се състояли от половинката на левия палец. Левичарят Да Винчи ги оставял, прелиствайки страниците.

Учените обаче не се предавали. "Ние старателно огледахме "Портрет на дамата с хермелина" и стигнахме до извода, че авторът е нанасял с пръст заключителните щрихи на сянката която хвърля огърлицата", обяснява Луиджи Капачо. Това бил същият палец, чийто половин отпечатък открили в тетрадките на художника Резултат от къртовския труд станал пълният отпечатък на палеца на лявата ръка.

Отпечатъците от пръстите са уникални антропометрични характеристики на човека и не се променят с годините. Дерматоглификата - науката, изучаваща особеностите на отпечатъците, твърди, че съществува пряка връзка между пръстовите отпечатъци и емоционалността на човека. Що се отнася до отпечатъка на Леонардо да Винчи, то такава структура и намиращия се в центъра й характерен рисунък имат повече от 60 % от жителите на Близкия изток. Професор Капачо е уверен, че това позволява да се твърди, че в жилите на великия Леонардо е течала кръвта на левантиец, тоест той е бил син на робиня...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи